Да отглеждаш дете.

Това е най-всепоглъщащото занимание. Дните отлитат еднообразни, но и пренаситени с малки изненади, постижения, поражения и загорели купички от алпака. Алпака е и нещо като вид антилопа, или май беше вид овца?

Когато се грижиш за дете, не ти остава време да минеш през библиотеката и да провериш в речника. Алпаката остава за друг път, както и новата прическа, и срещата с колежката от Университета, дошла за ден в твоя град – ще е любопитно да се видите, но ще се наруши режимът на малкия, или пък има час за зъболекар, или нещо не е добре, а няма кой да го гледа. За друг път остава и кариерата на мама. Най-важно е детето.

Мама е важна.

Връщането на работа е много труден момент. Ако беше момент, щеше да е добре. Истината е, че това е мъчителен и дълъг процес на поставяне на граници между майката и детето. Биологичната, материална връзка е видима и успокояваща. След раждането коремът ми стана празен и необитаем като таван на изоставена къща. Когато спрях да кърмя, гърдите ми станаха ненужни. Ако някакви други хора, а не аз, се грижат за детето ми, разсмиват го, утешават го и го учат на разни неща, аз за какво съм?

Причува ти се гласът му, радостта от свободата рязко се сменя с паническа, болезнена ревност – то вече не ме обича.

Работа.

Връщаш се на старата си работа, ако имаш късмет. Ако не, ходиш по мъките на интервюта, подпитваш познати и роднини, обясняваш колкото може по-убедително, че да, имаш дете на 2 (или 4, или 6 години), но то е много самостоятелно, обещаваш, че няма да боледува – все пак ти искаш детето ти да е здраво повече, отколкото го искат работодателите, нали?

Отново на работа

Чувстваш се дебела и непохватна. Възстановяваш стари навици. Учиш нови неща. Бориш се за правото да не бъдеш гледана снизходително от оная двадесетгодишна пикла с розовите маникюри и трите гаджета. Забраняваш си да звъниш повече от три пъти на ден, за да питаш яде ли малкият.

В офиса трябва да си равна на другите, дори по-добра от тях. Което не означава, че чистенето, готвенето, прането и всички други домашни задължения не са си само твои.

Плюс вината, че не си онази всеотдайна майка, която детето ти заслужава.

Допълнителна квалификация

Английски език. Или друг чужд език. Във фирмата се въвежда нов програмен продукт и трябва да минеш курс на обучение – разбира се, в извънработно време. Или политиката на фирмата/новото законодателство/влизането в ЕС – изисква всеки на твоята длъжност да е завършил магистърска програма.

Няма как. Към детегледането и печеленето на пари се добавя и ученето – на стари години пишеш в тетрадки и си подчертаваш със зелено и червено. Не знаеш как успяваш. Всеко нещо поотделно е достатъчно да изпълни живота ти.

Живееш три живота

Хитринка – на работа се спасяваш от домашната досада, с учебниците бягаш от стреса в службата, в игрите с детето се отърсваш от зубренето.

Имаш всичко, за което си мечтала. Кой казва, че не можеш да постигнеш всичките си мечти? Неприятности, които по-рано биха те извадили от равновесие, сега просто се регистрират и премахват, или отложени, се оправят от самосебе си.

Ти не отговаряш за целия свят. Светът ще помрънка, ще се поцупи, и като види, че няма да му свършиш работата, най-вероятно ще си я свърши сам. Дай му тази възможност.

Продължение

Защото работа не се отказва, защото изплащате заем, защото имаш няколко предложения – едното доходно, другото сигурно, третото е работата на мечтите ти – една сутрин се събуждаш след три часа сън и хукваш към първата от двете (или трите) работи, с които си се ангажирала. За нищо не смогваш, но все пак с всичко се справяш. Спиш в трамвая, обядваш в маршрутката. После започваш да пътуваш само с таксита (съответно спираш да ядеш.) Виждаш детето си само заспало – рано сутрин и късно вечер. Спираш да каниш гости и да ходиш на гости. Не се обаждаш на приятели, защото ти е неприятно да повтаряш, че нямаш време за тях. В никоя от работите не си достатъчно ефективна. Не можеш да се откажеш, защото носиш отговорност. Детето ти казва – ти вече не ме обичаш. Изненадваш се от себе си, всеки ден надминаваш очакванията си. От препускане не смогваш да се запиташ – защо е това?

P.S.

Имало едно време едно момиче. То имало много мечти – за деца, за кариера, за хубаво бъдеще. Момичето срещнало едно момче, влюбило се в него, и те решили да споделят мечтите си и заедно да изградят един общ живот. Пожелали си винаги, винаги да се обичат.

Момичето си ти. Имаш и дете, и кариера, и бъдеще. Намери време да обичаш момчето до тебе, защото вие се нуждаете един от друг. Иначе приказката ти няма да има смисъл.